Снимка: Eli Deli Беше есента на 2022 г. когато четох книгата на Любо Киров и си подчертавах нещата, които ми правеха силно впечатление. Четях я с ясното съзнание, че цитатите ще ми послужат за вдъхновение, когато един ден го срещна. Не се надявах, че това ще се случи, не си мечтаех – имах твърда увереност, тоест – вяра. Не мога да обясня как или защо – просто сякаш го знаех. Няма да забравя първия ни разговор две години по-късно – непринуден, дълбок и някак близък. В последст

Казвам си: „Хайде, напиши нещо за лятото. Средата на август е, бива ли… Нито един текст за морето…“. Само дето трябва да има какво да кажеш. Бях на море, гледах „С деца на море“ и не знам какво повече за кажа за морето – дотук се изчерпват възможностите да употребя море в изречение. Истината е, че за морето се пише трудно. Как да избягаш от всичките клишета, които сме чували милион пъти? Пък и след Христо Фотев някой може ли да напише нещо за морето и то да не звучи копирано?

Винаги е предизвикателство да се опиташ да въплътиш една легенда каквато е Майкъл Джексън. Хората имат конкретни представи и очаквания и стават много чувствителни, ако те не бъдат посрещнати. Това е риск, с който или печелиш, или губиш. Биографичният филм „Майкъл“ е в кината само от дни, но вече получава безброй смесени реакции. Обичана от феновете и заклеймявана от критиците, лентата е създадена от продуцентите на „Бохемска рапсодия“ – филмът, посветен на Фреди Меркюри и Que

Дъжд, стъпки, врата, кибрит, въздишка, миризма на тамян. В параклис сме. Или иначе казано – „ Молец “ пуснаха втория си албум – „ Параклис “. Това беше дългоочакван момент за феновете и сега ще разберем дали чакането си е струвало… „Параклис“ има цели 16 парчета, което е добра новина за всички почитатели на дългите форми. „Молец“ отново плуват срещу течението – в свят, в който все по-популярни стават „EP-тата“ и албумите масово са с поне двойно по-малко песни, да създадеш под