„Звукът на свободата“, който ме разтърси

Някога чували ли сте как звучи свободата? Има ли ритъм и темпо? Може би никога не сте се заслушвали, а може би толкова сте свикнали с този звук, че вече не го разпознавате. Не е така за всички обаче – за някои свободата е даденост, за други е лукс – нещо отдавна изгубено.

За цената на свободата, за съвременното робство и за една от най-бързо развиващите се индустрии в света – трафика на хора, говори филмът „Звукът на свободата“ на режисьора Алехандро Монтеверде.

Дали заради факта, че филмите по истинска история са ми любими, или защото този засяга изключително тежки теми, но първият път, в който го гледах се разчувствах още с началните сцени.

Исках да крещя на екрана, да предотвратя събитията, които знаех, че предстоят.

Сюжетът разказва за Тим – агент от специалните служби на САЩ, който в борбата си с престъпността решава да преследва свободата докрай, извървявайки допълнителната миля. Игри под прикритие, опасни операции, рискове, разочарования, успехи, спасение, жертвоготовност…

Филмът е изключително въздействащ и за това допринася не просто добрата история, а начинът на заснемане, актьорската игра. В лентата има не един дълги кадъра, в които диалогът е пренес от думите в погледите и напрежението се усеща във въздуха. Освен това всичко изглежда някак рамкирано – първият и последният кадър, а и такива по средата, които използват рамка, за да позиционират образа. Саундтракът към филма, също допринася перфектно за възприятието на продукцията.

Главният герой е поверен на Джим Кавийзъл, известен най-вече с превъплъщението си в ролята на Христос от „Страстите Христови“ на гениалния Мел Гибсън. Тук отново работят заедно, тъй като Гибсън е изпълнителен продуцент на „Звукът на свободата“. Силната роля, която Джим Кавийзъл изгражда може би ще бъде ще бъде ключова в кариерата му, изваждайки го от сянката на „Страстите Христови“.

Интересен е и пътят на героя – постепенно всички го изоставят, той минава през спадове и възходи, но продължава към целта си, дори това да го отведе до опасните джунгли на Колумбия, населени с бунтовници.

Макар филмът на жъне големи успехи, превръщайки се в един от най-гледаните в киносалоните в САЩ, не липсва и критика, която заявява, че не всичко в него е 100% достоверно.

Това обаче по никакъв начин не променя влиянието на продукцията.

Силно вярвам, че изкуството може да променя, че трябва да провокира дискусии и въпроси. „Звукът на свободата“ е своеобразен катарзис – непрестанно лутане между безнадеждността и отчаянието и намирането на смисъл, посока и надежда.