В днешния свят трудно казваме: „Аз сме“, все по-рядко мислим за другия и все по-рядко намираме допирни точки

Снимка: Eli Deli Беше есента на 2022 г. когато четох книгата на Любо Киров и си подчертавах нещата, които ми правеха силно впечатление. Четях я с ясното съзнание, че цитатите ще ми послужат за вдъхновение, когато един ден го срещна. Не се надявах, че това ще се случи, не си мечтаех – имах твърда увереност, тоест – вяра. Не мога да обясня как или защо – просто сякаш го знаех. Няма да забравя първия ни разговор две години по-късно – непринуден, дълбок и някак близък. В последст

Казвам си: „Хайде, напиши нещо за лятото. Средата на август е, бива ли… Нито един текст за морето…“. Само дето трябва да има какво да кажеш. Бях на море, гледах „С деца на море“ и не знам какво повече за кажа за морето – дотук се изчерпват възможностите да употребя море в изречение. Истината е, че за морето се пише трудно. Как да избягаш от всичките клишета, които сме чували милион пъти? Пък и след Христо Фотев някой може ли да напише нещо за морето и то да не звучи копирано?

Кавлак е най-обикновено, запустяващо село в района на Велико Търново. За повечето хора... За нас обаче Кавлак е много повече – синоним на безгрижно лято и място, което пази стотици спомени през годините. Трудно се описва с думи, нещо което се преживява и усеща със сърцето. Базата, големият двор, палатките, плевнята, залезите... Стари селски къщи и няколко декара двор – „нищо особено“, би казал някой. И би бил прав. Специалното всъщност са хората, емоциите и спомените, които и

Вървя по улицата и забелязвам ръката на човека пред мен. Държи цигара и я вдига към устата си. Проследявам я с поглед. Тогава забелязвам – ръката е на момче, стори ме се около 15-годишно. В следващият момент момчето хвърли фаса на улицата и продължи. Темата за тютюнопушенето е гигантска, особено в нашето общество. Дори няма да вадя статистики. Ще кажа само, че България е на първо място по дял на пушачите в Европейския съюз. Когато Божана Спасова – страшно талантлив артист и с

Кога ще започнем да измерваме нещата с правилните мерни единици? А кога ще се научим, че понякога мерните единици нямат значение.

Намерете нещо смислено, за което да плачете, недейте за глупости. Не хабете сълзите си.

„Върви, народе възродени“ се чува отвсякъде днес. За първи път се зачитам в целия текст.

Написана в текстов документ, думата „футурофония“ се подчертава в червено. Но не защото е изписана с правописна грешка, просто такава дума не съществува – или поне не и досега. Патентът принадлежи на Любо Киров, който измисля думата, съчетавайки „футуро“, което значи бъдеще и „фония“ – звук, глас. „Футурофония“ е новият албум на Любо, който излезе в средата на май и който имах честта предпремиерно да чуя на специално събитие (т.н. listening party), което събра приятели и съми

Винаги е предизвикателство да се опиташ да въплътиш една легенда каквато е Майкъл Джексън. Хората имат конкретни представи и очаквания и стават много чувствителни, ако те не бъдат посрещнати. Това е риск, с който или печелиш, или губиш. Биографичният филм „Майкъл“ е в кината само от дни, но вече получава безброй смесени реакции. Обичана от феновете и заклеймявана от критиците, лентата е създадена от продуцентите на „Бохемска рапсодия“ – филмът, посветен на Фреди Меркюри и Que

Фотограф: Кристина Ликова Спомням си как вървях по Via Dolorosa в старата част на Йерусалим. Не беше свещено място на притихване, каквото би си представил човек. Беше шумно, пълно с тълпи от туристи и продавачи, изскачащи от сергиите на всяка крачка. Преди 2 000 години не е било особено различно. Представях си как камъните наоколо са били свидетели на случващото се тогава, на най-великия акт на любов, който светът познава. Продължаваме да наричаме днешния празник ВеликДен, м

Тя: „Изобщо не трябваше да идваме“ – беше първата ѝ мисъл, когато се събуди. Неудобното легло в хижата, хъркането на някой в съседната стая, скърцането на дъските и болките, които още снощи бяха започнали да се появяват в тялото ѝ от целодневния преход, почти не ѝ позволиха да спи. Така че сега, още по-кисела от вчера, непила сутрешното си кафе, не дочака съпруга си дори да стане от леглото и започна: – Не мога да повярвам, че се съгласих на глупавата ви идея. Много добре зна

Винаги съм харесвала песента „Кой уши байряка?“ (особено след като Миро със SoulBmoll започна да я изпълнява по концертите си). Според песента, в кулминационния момент Райна Попгеоргиева смело заявява на турския паша „Смърт или свобода“ – заветният лозунг, който изписва и на въстаническото знаме. Замислих се как би звучал този израз в съвремието ни? Да заявиш, че не приемаш нищо друго за опция освен смъртта или свободата е страшно категорично решение, което днес... Слава Бо

Дъжд, стъпки, врата, кибрит, въздишка, миризма на тамян. В параклис сме. Или иначе казано – „ Молец “ пуснаха втория си албум – „ Параклис “. Това беше дългоочакван момент за феновете и сега ще разберем дали чакането си е струвало… „Параклис“ има цели 16 парчета, което е добра новина за всички почитатели на дългите форми. „Молец“ отново плуват срещу течението – в свят, в който все по-популярни стават „EP-тата“ и албумите масово са с поне двойно по-малко песни, да създадеш под

„Какво си, любов, ах, какво си, кажи!“, пита Валери Петров . Човечеството пише, композира, рисува, преживява – всичко в опит да я разбере, култивира, опитоми, осъзнае. Свобода, любов, семейство, права, независимост, спасение – в света ни съществуват толкова неизмерими и абстрактни неща, че ние, хората, имаме нужда да си ги обясним, да ги вкараме в нашите пространствено-времеви рамки. Затова им посвещаваме например един ден в годината, въпреки че без тях всеки ден би бил невъ

Задавала съм въпроси като: „Кое е смешно?“ и „На какво се смеем?“ , на хора, които професионално се занимават с комедия и намирането на еднозначен отговор изглежда непосилна задача. Освен това живеем в толкова поляризирано общество, че да създадеш добра масова комедия с послание е истинско предизвикателство. С него обаче решава да се заеме режисьорът Яна Титова и целият екип, който стои зад най-новия български филм – „Брънч за начинаещи“. Имах удоволствието да присъствам на

Рано сутрин е. От онези моменти, в които си между двата свята – не между живота и смъртта, а между реалността и сънищата. Алармата ми звънва. След две минути отново и отново и отново... Изключвам ги всичките. Сънувала съм нещо – не помня какво. Знам само, че ми е толкова трудно да стана. В просъница отново поглеждам началния екран на телефона си и обърканото ми съзнание се стряска. Умът ми започва да прави това, което прави напоследък от 1 януари 2026 насам, когато види цифри

Когато бях в седми клас с една моя съученичка толкова харесвахме местната група, в която той участваше, че изглеждахме като истински фенки на някоя световна звезда. Ако трябва да посоча една личност, която е оказала безспорно влияние върху част от живота ми и то съвсем несъзнателно, отдалеч, личност, към която откакто се помня до днес гледам с възхищение – това е Момчил Косев. За моя най-голяма радост съм благословена да го познавам – споделяме един роден град и обща среда,

Фотограф: Беатрис Бочева Признавам, че досега не се бях задълбочавала нито в житейската, нито в творческата биография на Дарин Ангелов . Станах обаче някак неволен свидетел на много важен момент от пътя му – премиерата на моноспектакъла му „Аз, която те обича“. Бях много впечатлена и от него и от работата на целия екип. Благодарение на драматурга и автор – Яна Борисова , на чието творчество съм почитател – се запознах с Дарин точно след премиерата, когато той буквално не стъ

Определено съм под влиянието на „Ефектът“ , затова (за целите на експеримента) искам да го запечатам в думи. Тръгвам си от премиерата на най-новото представление под режисурата на Яна Титова и в главата ми, както в главите на героите, е каша. Краят на подобен тип представления винаги ме оставя безмълвна. „Ефектът“ е от тези спектакли, след които нито публиката, нито актьорите се отърсват лесно. Съзнанието ти не може да се абстрахира от силата на видяното, от тежестта на исто