Когато бях в седми клас с една моя съученичка толкова харесвахме местната група, в която той участваше, че изглеждахме като истински фенки на някоя световна звезда. Ако трябва да посоча една личност, която е оказала безспорно влияние върху част от живота ми и то съвсем несъзнателно, отдалеч, личност, към която откакто се помня до днес гледам с възхищение – това е Момчил Косев. За моя най-голяма радост съм благословена да го познавам – споделяме един роден град и обща среда,

Фотограф: Беатрис Бочева Признавам, че досега не се бях задълбочавала нито в житейската, нито в творческата биография на Дарин Ангелов . Станах обаче някак неволен свидетел на много важен момент от пътя му – премиерата на моноспектакъла му „Аз, която те обича“. Бях много впечатлена и от него и от работата на целия екип. Благодарение на драматурга и автор – Яна Борисова , на чието творчество съм почитател – се запознах с Дарин точно след премиерата, когато той буквално не стъ

Определено съм под влиянието на „Ефектът“ , затова (за целите на експеримента) искам да го запечатам в думи. Тръгвам си от премиерата на най-новото представление под режисурата на Яна Титова и в главата ми, както в главите на героите, е каша. Краят на подобен тип представления винаги ме оставя безмълвна. „Ефектът“ е от тези спектакли, след които нито публиката, нито актьорите се отърсват лесно. Съзнанието ти не може да се абстрахира от силата на видяното, от тежестта (но не

Благодарение на една курсова работа през последната година от университета се запознах и задълбочих в творчеството му, а малко след това, благодарение на работата ми, имах честта да го срещна – една от любимите ми творчески срещи. Иван Ланджев е впечатляваща личност, рефлективен и изключителен творец… Курсовата ми работа беше върху две книги на Ланджев в различни жанрове – „Ти, непрестанна новина“ и „За неизбежната случайност“. Ласкателната обратна връзка от преподавателкат

Поглеждам през прозореца. Някой е завил планината с хубаво, меко одеало. А колко е зелено... Или планината е заспала или някакво голямо тайнствено същество се е скрило под одеялото ѝ. Пред него се белеят сгради и бързат фарове. Зад пухкавата завивка е спокойствието на безкрайното небе. А колко е синьо... Белите облаци пък все едно си играят със слънцето и го пропускат от време на време. Когато се покаже, зеленото одеало на планината става по-зелено и някак заблестява. Сега сл

Пътувам и слушам коледна музика. Първо „White Christmas“, после „I’ll have a blue Christmas“, „Holly jolly Christmas“, „Have yourself a merry little Christmas“ … и тук вече се замислям. Какви ли не определения не слагаме към празника… А той е всичко друго, но не и „малък“. Даже точно обратното – най-великото събитие в човешката история е, а се събира в лицето на най-малкото от човешките същества – новородено бебе. Празничният сезон е зает и често е свързан с доста работа. То

Някога чували ли сте как звучи свободата? Има ли ритъм и темпо? Може би никога не сте се заслушвали, а може би толкова сте свикнали с този звук, че вече не го разпознавате. Не е така за всички обаче – за някои свободата е даденост, за други е лукс – нещо отдавна изгубено. За цената на свободата, за съвременното робство и за една от най-бързо развиващите се индустрии в света – трафика на хора, говори филмът „Звукът на свободата“ на режисьора Алехандро Монтеверде . Дали заради

В началото се виждахме, когато аз реша. Вече ми плащат да се срещам с него - неизбежно е. Виждаме се ежедневно и начинът, по който го възприемам се промени. Преди за удоволствие прекарвах времето си с него. А да го виждам как се променя, докато сме заедно е истинско изкуство. Имам пълен контрол над него. Като глина в ръцете ми е. В един момент обаче осъзнах, че срещата ми с него ме плаши. Кара ме да се сравнявам, изкарва наяве всичките ми неуверености. Празнотата му ме стряс

Неин постоянен спътник е болката. Познават се... познават се до болка. Кога за пръв път са се срещнали? Не знам, много отдавна. Има периоди, в които хватката ѝ е безмилостна, твърде болезнена. Ясно разпознаваш тези периоди – маркирани са с много сълзи. А през останалото време, когато всичко изглежда „нормално“ си мислиш, че са се разделили, поне за малко, че болката ѝ е дала миг покой. Илюзия. Тя не се предава толкова лесно. Вкопчила се е в нея и не я напуска. А тя, тя се учи

Преди време направих опит да напиша разказ. Само че не по собствено желание. Едно от малкото неща, за които мога да благодаря на университета е, че ме предизвикваше неведнъж. И този случай беше такъв. Разбира се, започна с отрицание – „Ама аз, ако можех да пиша разкази, щях да стана писател“, се оплаквах. Накрая обаче седнах и започнах да пиша. Пренаписвах, много мислех и после пак пишех. Вдъхновението за главния герой дойде от едно малко приятелче на име Яни. Действието се р

Връщам се от най-масовото събиране на хора, на което съм присъствала – или иначе казано протеста на 1 декември 2025 срещу корумпираната власт, мафията, абсурдния бюджет, лъжите и простотията, която по някакъв начин се е озовала на челни позиции в държавата. Песен след песен, в един момент в слушалките ми тръгва „Закърнели сетива“ на Керана и Космонавтите . Осъзнавам колко актуална звучи в контекста на протеста. „Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся, щом около ме