Неин постоянен спътник е болката

Неин постоянен спътник е болката. Познават се... познават се до болка. Кога за пръв път са се срещнали? Не знам, много отдавна. Има периоди, в които хватката ѝ е безмилостна, твърде болезнена. Ясно разпознаваш тези периоди – маркирани са с много сълзи. А през останалото време, когато всичко изглежда „нормално“ си мислиш, че са се разделили, поне за малко, че болката ѝ е дала миг покой. Илюзия. Тя не се предава толкова лесно. Вкопчила се е в нея и не я напуска. А тя, тя се учи да живее с нея, с болката. Всъщност много отдавна сякаш се е научила. Питам се това постижимо ли е? За едни немислима възможност, за други действителност и ежедневие. Има ли малка и голяма болка? Може би. Тя, за съжаление, познава всички нейни разновидности и форми. „Съдбата не е била благосклонна“, казва... Глупости. Не вярвам в съдбата. Единственото, което знам е, че наближава денят, в който всички сълзи ще бъдат изтрити, а болката... Тя ще се превърне в непозната!