top of page
Добре дошли в моя
дом от думи
Зад всяка врата ще откриете нещо, което е неизменна част от моя свят
Раз(ни)мисли
За Рождество, въпроса „Защо“ и коледната музика
Пътувам и слушам коледна музика. Първо „White Christmas“, после „I’ll have a blue Christmas“, „Holly jolly Christmas“, „Have yourself a merry little Christmas“ … и тук вече се замислям. Какви ли не определения не слагаме към празника… А той е всичко друго, но не и „малък“. Даже точно обратното – най-великото събитие в човешката история е, а се събира в лицето на най-малкото от човешките същества – новородено бебе. Празничният сезон е зает и често е свързан с доста работа. То
Dec 24, 2025
Страхът, който ни напомня, че сме хора
В началото се виждахме, когато аз реша. Вече ми плащат да се срещам с него - неизбежно е. Виждаме се ежедневно и начинът, по който го възприемам се промени. Преди за удоволствие прекарвах времето си с него. А да го виждам как се променя, докато сме заедно е истинско изкуство. Имам пълен контрол над него. Като глина в ръцете ми е. В един момент обаче осъзнах, че срещата ми с него ме плаши. Кара ме да се сравнявам, изкарва наяве всичките ми неуверености. Празнотата му ме стряс
Dec 20, 2025
Неин постоянен спътник е болката
Неин постоянен спътник е болката. Познават се... познават се до болка. Кога за пръв път са се срещнали? Не знам, много отдавна. Има периоди, в които хватката ѝ е безмилостна, твърде болезнена. Ясно разпознаваш тези периоди – маркирани са с много сълзи. А през останалото време, когато всичко изглежда „нормално“ си мислиш, че са се разделили, поне за малко, че болката ѝ е дала миг покой. Илюзия. Тя не се предава толкова лесно. Вкопчила се е в нея и не я напуска. А тя, тя се учи
Dec 19, 2025
Из битието
Хубавото, меко одеало на планината
Поглеждам през прозореца. Някой е завил планината с хубаво, меко одеало. А колко е зелено... Или планината е заспала или някакво голямо тайнствено същество се е скрило под одеялото ѝ. Пред него се белеят сгради и бързат фарове. Зад пухкавата завивка е спокойствието на безкрайното небе. А колко е синьо... Белите облаци пък все едно си играят със слънцето и го пропускат от време на време. Когато се покаже, зеленото одеало на планината става по-зелено и някак заблестява. Сега сл
Jan 2
За Марин Бодаков и бабите ни, невиждали морето
Преди време направих опит да напиша разказ. Само че не по собствено желание. Едно от малкото неща, за които мога да благодаря на университета е, че ме предизвикваше неведнъж. И този случай беше такъв. Разбира се, започна с отрицание – „Ама аз, ако можех да пиша разкази, щях да стана писател“, се оплаквах. Накрая обаче седнах и започнах да пиша. Пренаписвах, много мислех и после пак пишех. Вдъхновението за главния герой дойде от едно малко приятелче на име Яни. Действието се р
Dec 19, 2025
„Закърнели сетива“, които е време да събудим
Връщам се от най-масовото събиране на хора, на което съм присъствала – или иначе казано протеста на 1 декември 2025 срещу корумпираната власт, мафията, абсурдния бюджет, лъжите и простотията, която по някакъв начин се е озовала на челни позиции в държавата. Песен след песен, в един момент в слушалките ми тръгва „Закърнели сетива“ на Керана и Космонавтите . Осъзнавам колко актуална звучи в контекста на протеста. „Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся, щом около ме
Dec 1, 2025
Разговори без време
Момчил Косев – да живееш мечтите си
Когато бях в седми клас с една моя съученичка толкова харесвахме местната група, в която той участваше, че изглеждахме като истински фенки на някоя световна звезда. Ако трябва да посоча една личност, която е оказала безспорно влияние върху част от живота ми и то съвсем несъзнателно, отдалеч, личност, към която откакто се помня до днес гледам с възхищение – това е Момчил Косев. За моя най-голяма радост съм благословена да го познавам – споделяме един роден град и обща среда,
5 days ago
Дарин Ангелов и стремежът към изкуство, което вълнува всички
Фотограф: Беатрис Бочева Признавам, че досега не се бях задълбочавала нито в житейската, нито в творческата биография на Дарин Ангелов . Станах обаче някак неволен свидетел на много важен момент от пътя му – премиерата на моноспектакъла му „Аз, която те обича“. Бях много впечатлена и от него и от работата на целия екип. Благодарение на драматурга и автор – Яна Борисова , на чието творчество съм почитател – се запознах с Дарин точно след премиерата, когато той буквално не стъ
Jan 5
Мисъл, Чувство, Изкуство
„Ефектът“ на добрия театър
Определено съм под влиянието на „Ефектът“ , затова (за целите на експеримента) искам да го запечатам в думи. Тръгвам си от премиерата на най-новото представление под режисурата на Яна Титова и в главата ми, както в главите на героите, е каша. Краят на подобен тип представления винаги ме оставя безмълвна. „Ефектът“ е от тези спектакли, след които нито публиката, нито актьорите се отърсват лесно. Съзнанието ти не може да се абстрахира от силата на видяното, от тежестта (но не
Jan 4
Иван Ланджев и споделената обща култура
Благодарение на една курсова работа през последната година от университета се запознах и задълбочих в творчеството му, а малко след това, благодарение на работата ми, имах честта да го срещна – една от любимите ми творчески срещи. Иван Ланджев е впечатляваща личност, рефлективен и изключителен творец… Курсовата ми работа беше върху две книги на Ланджев в различни жанрове – „Ти, непрестанна новина“ и „За неизбежната случайност“. Ласкателната обратна връзка от преподавателкат
Jan 3
„Звукът на свободата“, който ме разтърси
Някога чували ли сте как звучи свободата? Има ли ритъм и темпо? Може би никога не сте се заслушвали, а може би толкова сте свикнали с този звук, че вече не го разпознавате. Не е така за всички обаче – за някои свободата е даденост, за други е лукс – нещо отдавна изгубено. За цената на свободата, за съвременното робство и за една от най-бързо развиващите се индустрии в света – трафика на хора, говори филмът „Звукът на свободата“ на режисьора Алехандро Монтеверде . Дали заради
Dec 21, 2025
Дочуто
Разговор между баща и дъщеря на пейка в крайморската градина в Царево
Двама мъже разговарят, легнали на плажа в Приморско
В столовата на Софийски университет
За мен
Здравей! Много ти благодаря, че си тук! За мен е изключително важно! Казвам се Мария Матева, занимавам се с културна журналистика и това е моето местенце, моят дом от и в думи – една сбъдната мечта. Заповядай... Огледай се – доста цветно и слънчево е. Понякога може би малко разхвърляно, признавам, но нека го наречем творчески безпорядък. Пълно е с любимите ми неща – много изкуство, смислени разговори, размишления и вдъхновение. Ако поостанеш ще имаш възможност да се разходиш из стаи в съзнанието, въображението и сърцето ми. Надявам се да откриеш и нещо, което да вземеш със себе си на тръгване. И нещо, което да те кара да се връщаш, когато имаш нужда.
.jpg)
bottom of page