Поглеждам през прозореца. Някой е завил планината с хубаво, меко одеало. А колко е зелено... Или планината е заспала или някакво голямо тайнствено същество се е скрило под одеялото ѝ. Пред него се белеят сгради и бързат фарове. Зад пухкавата завивка е спокойствието на безкрайното небе. А колко е синьо... Белите облаци пък все едно си играят със слънцето и го пропускат от време на време. Когато се покаже, зеленото одеало на планината става по-зелено и някак заблестява. Сега сл

Преди време направих опит да напиша разказ. Само че не по собствено желание. Едно от малкото неща, за които мога да благодаря на университета е, че ме предизвикваше неведнъж. И този случай беше такъв. Разбира се, започна с отрицание – „Ама аз, ако можех да пиша разкази, щях да стана писател“, се оплаквах. Накрая обаче седнах и започнах да пиша. Пренаписвах, много мислех и после пак пишех. Вдъхновението за главния герой дойде от едно малко приятелче на име Яни. Действието се р

Връщам се от най-масовото събиране на хора, на което съм присъствала – или иначе казано протеста на 1 декември 2025 срещу корумпираната власт, мафията, абсурдния бюджет, лъжите и простотията, която по някакъв начин се е озовала на челни позиции в държавата. Песен след песен, в един момент в слушалките ми тръгва „Закърнели сетива“ на Керана и Космонавтите . Осъзнавам колко актуална звучи в контекста на протеста. „Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся, щом около ме