Една бележка в телефона ми, в която си записах случайно дочута смешка, прерасна в навик, който сякаш винаги съм имала. Да слушам какво си говорят зрителите около мен след спектакъл, да чуя част от разговор на хора, с които се разминавам по улицата – някой може да го нарече невъзпитано, но за мен е катализатор на въображение. Както казва баба: „Можеш да научиш много неща, когато недочуваш“...