Намерете нещо смислено, за което да плачете, недейте за глупости. Не хабете сълзите си.

„Върви, народе възродени“ се чува отвсякъде днес. За първи път се зачитам в целия текст.

Винаги съм харесвала песента „Кой уши байряка?“ (особено след като Миро със SoulBmoll започна да я изпълнява по концертите си). Според песента, в кулминационния момент Райна Попгеоргиева смело заявява на турския паша „Смърт или свобода“ – заветният лозунг, който изписва и на въстаническото знаме. Замислих се как би звучал този израз в съвремието ни? Да заявиш, че не приемаш нищо друго за опция освен смъртта или свободата е страшно категорично решение, което днес... Слава Бо

„Какво си, любов, ах, какво си, кажи!“, пита Валери Петров . Човечеството пише, композира, рисува, преживява – всичко в опит да я разбере, култивира, опитоми, осъзнае. Свобода, любов, семейство, права, независимост, спасение – в света ни съществуват толкова неизмерими и абстрактни неща, че ние, хората, имаме нужда да си ги обясним, да ги вкараме в нашите пространствено-времеви рамки. Затова им посвещаваме например един ден в годината, въпреки че без тях всеки ден би бил невъ

Пътувам и слушам коледна музика. Първо „White Christmas“, после „I’ll have a blue Christmas“, „Holly jolly Christmas“, „Have yourself a merry little Christmas“ … и тук вече се замислям. Какви ли не определения не слагаме към празника… А той е всичко друго, но не и „малък“. Даже точно обратното – най-великото събитие в човешката история е, а се събира в лицето на най-малкото от човешките същества – новородено бебе. Празничният сезон е зает и често е свързан с доста работа. То

В началото се виждахме, когато аз реша. Вече ми плащат да се срещам с него - неизбежно е. Виждаме се ежедневно и начинът, по който го възприемам се промени. Преди за удоволствие прекарвах времето си с него. А да го виждам как се променя, докато сме заедно е истинско изкуство. Имам пълен контрол над него. Като глина в ръцете ми е. В един момент обаче осъзнах, че срещата ми с него ме плаши. Кара ме да се сравнявам, изкарва наяве всичките ми неуверености. Празнотата му ме стряс

Неин постоянен спътник е болката. Познават се... познават се до болка. Кога за пръв път са се срещнали? Не знам, много отдавна. Има периоди, в които хватката ѝ е безмилостна, твърде болезнена. Ясно разпознаваш тези периоди – маркирани са с много сълзи. А през останалото време, когато всичко изглежда „нормално“ си мислиш, че са се разделили, поне за малко, че болката ѝ е дала миг покой. Илюзия. Тя не се предава толкова лесно. Вкопчила се е в нея и не я напуска. А тя, тя се учи