Намерете нещо смислено, за което да плачете...

Намерете нещо смислено, за което да плачете, недейте за глупости. Не хабете сълзите си.

Плачете за хора, за живи същества, за трагедии и по-рядко за неслучили се мечти.

Плачете за някого още преди да си е тръгнал – така ще знаете какво е усещането, ще можете да му кажете всичко, което иначе не би могъл да чуе.

Плачете за себе си, но повече за другите – това ще помогне на емпатията да не изчезне съвсем.

Плачете и заедно с други – но внимателно ги подбирайте.

Сълзите за миналото тежат най-много, а сълзите за другите са по-солени. Има толкова неща в света, за които си струва да плачем и това е красивото. Така че – плачете...