Свобода или смърт в 21 век

Винаги съм харесвала песента „Кой уши байряка?“ (особено след като Миро със SoulBmoll започна да я изпълнява по концертите си). Според песента, в кулминационния момент Райна Попгеоргиева смело заявява на турския паша „Смърт или свобода“ – заветният лозунг, който изписва и на въстаническото знаме.

Замислих се как би звучал този израз в съвремието ни? Да заявиш, че не приемаш нищо друго за опция освен смъртта или свободата е страшно категорично решение, което днес... Слава Богу, че не ни се налага да взимаме.

Да не премълчиш и „тихичко да се провреш“, както пише Стефан Цанев, да загърбиш всичко в името на нещо по-голямо от теб, което не се вижда, но за което толкова силно копнееш, да дадеш всичко, което имаш, а накрая и себе си... Звучи доста радикално. На този радикализъм днес дължим много. Но в съвремието ни има друг вид радикализъм. Предполагам и той, както патриотизма, се е изкривил до крайности. Както казва Иван Ланджев: възрожденците „от едно време са се борили да бъдем европейска страна, а днешните се борят да не сме. Напредък“.

Всъщност за какво хората доброволно са давали живота си? За истината, свободата, любовта. Все идеали, които приравняваме с ценността на живота и в които вярваме безрезервно. Днес има места по света, където хората все още се налага да плащат с живота си за вярата, идеалите и правата си. Ние сме привилегировани от нас да не се изискват подобни жертви – те са под друга форма. Да пренебрегнеш себе си за добруването на някой друг, да не те е страх да надигнеш глас за онеправданите (не само в социалните мрежи от дивана вкъщи). „Дела трябват, а не думи“ , беше казал един човек, дал живота си на дело.

„Свобода или смърт“ днес значи да не си пасивен, да ти пука, да не си се примирил, че „тука е така“ и да не се изморяваш да се бориш... най-вече за тези неща, които са с вечна стойност.