Обич е, когато...

„Какво си, любов, ах, какво си, кажи!“, пита Валери Петров. Човечеството пише, композира, рисува, преживява – всичко в опит да я разбере, култивира, опитоми, осъзнае.

Свобода, любов, семейство, права, независимост, спасение – в света ни съществуват толкова неизмерими и абстрактни неща, че ние, хората, имаме нужда да си ги обясним, да ги вкараме в нашите пространствено-времеви рамки. Затова им посвещаваме например един ден в годината, въпреки че без тях всеки ден би бил невъзможен. Такова необятно нещо е любовта. На нея отреждаме цял месец на… пиар и маркетинг кампании. Тя обаче не е във витрините с плюшени мечета, в розите, които увяхват или в бонбоните, които свършват бързо.

Преди време попитах Михаела Филева каква е разликата между любов и обич, защото един текст на нейна песен ме провокира: „Като приливи и отливи е любовта“. Ама как така? Какво стана с вечната любов? Как така на приливи и отливи – толкова ли е променлива? Тогава Михаела ми каза, че за нея любовта, която свързва повече със страстта, наистина е непостоянна, но обичта е константна и е избор, който правиш всеки ден.

Тук събирам малки частици любов, които да ни припомнят истинската ѝ сила. Или по-точно, следвайки логиката на Михаела – силата на обичта. И всички те са вдъхновени от действителността.

Обич е, когато…

• Предложиш помощ и тя откаже, но той ти прошепне: „Може да прибереш масите, защото с дисковата тя не може да вдига тежко“.

  
  

• Той приготвя закуска на децата, защото тя не може да става рано сутрин.

• Чакаш на студа, но държиш предимно дясната си ръка в джоба, за да е топла, когато му я подадеш за поздрав.

  
  

• Очите на един родител се променят, когато заговори за детето си.

  
  

• Простиш.

  
  

• Той казва, че новопоявилите се бръчки по лицето ѝ ѝ отиват.

  
  

• Малките ти братовчеди се затичат към теб с викове, за да те прегърнат.

  
  

• Той не може да готви, но направи цяла трапеза, за да я изненада за рождения ѝ ден.

  
  

• Позволиш на любимото коте да се сгуши в теб, въпреки че знаеш, че ще те одраска.

• Изпращаш гласови съобщения с въздушни целувки.

  
  

• Той дава път на цялата група, за да върви накрая с нейното темпо.

  
  

• Кажеш: „Аз ще съм там и дори да не дойдеш“.

  
  

• Изслушаш с внимание.

  
  

• Изненадаш добър приятел в 11:30 вечерта.

  
  

• Той жертва живота си, казвайки „Обичам те“, знаейки, че го прави включително за някой, който никога няма да каже „Обичам те“ обратно!