„Какво си, любов, ах, какво си, кажи!“, пита Валери Петров . Човечеството пише, композира, рисува, преживява – всичко в опит да я разбере, култивира, опитоми, осъзнае. Свобода, любов, семейство, права, независимост, спасение – в света ни съществуват толкова неизмерими и абстрактни неща, че ние, хората, имаме нужда да си ги обясним, да ги вкараме в нашите пространствено-времеви рамки. Затова им посвещаваме например един ден в годината, въпреки че без тях всеки ден би бил невъ