Кога ще започнем да измерваме нещата с правилните мерни единици? А кога ще се научим, че понякога мерните единици нямат значение.

Тя: „Изобщо не трябваше да идваме“ – беше първата ѝ мисъл, когато се събуди. Неудобното легло в хижата, хъркането на някой в съседната стая, скърцането на дъските и болките, които още снощи бяха започнали да се появяват в тялото ѝ от целодневния преход, почти не ѝ позволиха да спи. Така че сега, още по-кисела от вчера, непила сутрешното си кафе, не дочака съпруга си дори да стане от леглото и започна: – Не мога да повярвам, че се съгласих на глупавата ви идея. Много добре зна

Рано сутрин е. От онези моменти, в които си между двата свята – не между живота и смъртта, а между реалността и сънищата. Алармата ми звънва. След две минути отново и отново и отново... Изключвам ги всичките. Сънувала съм нещо – не помня какво. Знам само, че ми е толкова трудно да стана. В просъница отново поглеждам началния екран на телефона си и обърканото ми съзнание се стряска. Умът ми започва да прави това, което прави напоследък от 1 януари 2026 насам, когато види цифри

Поглеждам през прозореца. Някой е завил планината с хубаво, меко одеало. А колко е зелено... Или планината е заспала или някакво голямо тайнствено същество се е скрило под одеялото ѝ. Пред него се белеят сгради и бързат фарове. Зад пухкавата завивка е спокойствието на безкрайното небе. А колко е синьо... Белите облаци пък все едно си играят със слънцето и го пропускат от време на време. Когато се покаже, зеленото одеало на планината става по-зелено и някак заблестява. Сега сл

Преди време направих опит да напиша разказ. Само че не по собствено желание. Едно от малкото неща, за които мога да благодаря на университета е, че ме предизвикваше неведнъж. И този случай беше такъв. Разбира се, започна с отрицание – „Ама аз, ако можех да пиша разкази, щях да стана писател“, се оплаквах. Накрая обаче седнах и започнах да пиша. Пренаписвах, много мислех и после пак пишех. Вдъхновението за главния герой дойде от едно малко приятелче на име Яни. Действието се р

Връщам се от най-масовото събиране на хора, на което съм присъствала (може би въобще) – или иначе казано протестите в началото на декември 2025 срещу корупцията, лъжите и простотията, която по някакъв начин се е озовала на челни позиции в държавата. Пътувам и слушам музика. Песен след песен, в един момент в слушалките ми тръгва „Закърнели сетива“ на Керана и Космонавтите . Осъзнавам колко актуална звучи тя. „Има ли смисъл да се боря, справедливост да търся, щом около мен св