Добре че и часът не е в евро…

Рано сутрин е. От онези моменти, в които си между двата свята – не между живота и смъртта, а между реалността и сънищата. Алармата ми звънва. След две минути отново и отново и отново... Изключвам ги всичките. Сънувала съм нещо – не помня какво. Знам само, че ми е толкова трудно да стана. В просъница отново поглеждам началния екран на телефона си и обърканото ми съзнание се стряска. Умът ми започва да прави това, което прави напоследък от 1 януари 2026 насам, когато види цифри – касови бележки, етикети, сметки. Започва да смята, да умножава по две и да преобразува в евро. Тогава се събуждам истински и се успокоявам – добре че и часът не е в евро…