Божана Спасова и нейния бунт срещу гласа на зависимостта
- Jul 25
- 11 min read
Updated: Jul 28
Вървя по улицата и забелязвам ръката на човека пред мен. Държи цигара и я вдига към устата си. Проследявам я с поглед. Тогава забелязвам – ръката е на момче, стори ме се около 15-годишно. В следващият момент момчето хвърли фаса на улицата и продължи. Темата за тютюнопушенето е гигантска, особено в нашето общество. Дори няма да вадя статистики. Ще кажа само, че България е на първо място по дял на пушачите в Европейския съюз.
Когато Божана Спасова – страшно талантлив артист и смислен човек, на когото се възхищавам, започна да споделя в социалните мрежи за решението си да спре цигарите, ми стана особено интересно. Не просто заради самия акт на спиране на цигарите, а заради търсенето на причината зад него, отказването от навика и зависимостта, борбата със страховете. Затова я поканих да си говорим – за вътрешните ни светове. Тук изобщо не става въпрос за цигарите и пушенето – става въпрос за чуждите гласове в главите ни, изкушенията и силата, която ни движи напред, удовлетворението от спечелената победа и красотата на промяната и израстването.
И двете изрично искаме да подчертаем, че с всичко казано и написано не искаме никой да се почувства осъден, но с нейния пример и опит да вдъхновим. Точно както тя се насърчава от нечий пример. Но ще я оставя сама да ви разкаже… Преди това обаче – ако не сте чували изумителния ѝ глас, го направете. Божана е част от трио TRINITY и група SoulBmoll, с които пък са част от екипите на едни от най-известните изпълнители у нас – Мария Илиева, Миро, Орлин Горанов, Михаела Филева, Рафи. Освен това и с групата и с триото създават авторска музика.
Точно 167 дни свобода, 3 360 неизпушени цигари и 13 дни спестено време. „Живея абсолютно нов живот“, заявява смело Божана.
„Изведнъж имам повече време, започнах и повече да спортувам, храната има прекрасен вкус, ароматите са такива каквито са, но всичко това е било притапено заради саморазрухата“.
Тя е бунтар и обича да изследва всяко нещо от корена му, затова се впуска надълбоко в този процес. Но как започва всичко? „Започнах, защото съм имала някаква необходимост да бъда приета. Защото в тийнейджърските си години, ако почнеш да проявяваш различност и то в малкия град, има възможност да бъдеш отхвърлен. А тогава аз съм била достатъчно крехка да се откажа по-бързо от това да бъда напълно себе си и по-скоро да намеря начин, по който да бъда приета – един от които е бил цигарите“. Божана казва, че през първите пет години човек не осъзнава, че става зависим и е със самосъзнанието, че може да спре във всеки един момент. Но не го прави. В началото и тя мисли дали и кога ще спре. „Харесваше ми да пуша. Никотинът е легален наркотик, просто пропагандата е различна. Той легално се продава в малки количества, но достатъчно, за да те държи зависим дори цял живот и ти да влагаш и влагаш в нещо, което те разрушава бавно. Защото като не виждаш разрушението наведнъж си казваш, че на теб не ти вредят“. Така минават дълги години, в които Божана е страстен пушач, докато не идва момент, в който осъзнава, че това не е най-доброто, което може да направи за себе си.
„Намерението започна с: „трябва да ги спра“, разказва тя. „След година, две „трябва“ се превърна в „искам“. Тогава започва да наблюдава непушачите около себе си и да вижда разликите. Следват различни опити – лепенки, хапчета, медитация… „Не ставаше и не ставаше, не и така категорично както ми се искаше. Дадох си сметка, че бъркам нещо генерално. Да, искам, но давам ли си сметка какво е това в ядрото си и как генерално да се справя с него?“ Тогава настъпва началото на 2026 г. и с правилните осъзнавания – какво са цигарите и как ти влияят, защо има абстинентен период и как да го преодолееш, и кога идва волята, тя успява.
„Волята не е да ги спреш – волята е да не ги запалиш после“, казва Божана.
И е възможно тази воля да ви потрябва не в самото начало, а в последствие. Божана ясно си спомня първия ден, в който не пуши. „Станах, нямах цигари, не пушех и се чувствах прекрасно“, споделя тя. „Обаче на другия ден… Дяволчето започна да ровичка, едно тъмно сенчесто гласче отляво: „Хайде запали една цигара, нищо няма да ти стане“. А „само една“ е най-опасното изречение“. Това е едно от нещата, които Божана научава от книгата „Лесният начин да спрете пушенето без усилия на волята“ от Алън Кар. След като намира в интернет вдъхновяващи примери за хора преодолели тази зависимост, тя започва все повече да се образова по темата. „Имаше съпротива, но тя не е била на истинската Божана, а на личността зад никотина“.
И тук тя ми разказва изключително интересна теория. „Един наркотик трябва да бъде поддържан, за да съществува. Никотинът създава пространство в теб, което се запълва само с никотин. Ти си мислиш, че замества някаква емоционална дупка… Да, то е стартирано заради неувереност или някакъв вид комплекс за малоценност, но той, смея да кажа, е надраснат и вече остава пространството, което си иска никотина, за да съществува. Един пушач пуши, за да притъпи абстиненцията. Ти нямаш физическа нужда – както ти се пие вода, да пушиш. Това е много добре измислен бизнес механизъм“. Обяснено по този начин звучи съвсем различно от просто: „Не трябва да пушиш, защото си вкарваш никотин в тялото“. Именно осъзнаването, че позволява на „чуждо пространство“ да съществува в нея и да управлява ежедневието ѝ помага на Божана да бъде категорична в решението си за промяна. Следователно е заблуда и твърдението, че имаш нужда от заместител на цигарите – като храна например. „Да, качих килограми, но така или иначе ще ги сваля – всички други ползи са толкова големи“, споделя тя.
„В свят на постоянни допаминови пикове – било то скролване, или бърза храна, бързо удоволствие, е много важно да се говори за зависимостите. Тези неща също създават такива пространства в мозъка и по този начин го възпитават погрешно да ги търси“ казва Божана. Мислейки си за тази тема аз лично не мога да си обясня едно – едва ли има пушач, който да не знае, че цигарите са вредни и въпреки това продължава да пуши. Това се отнася до всяка сфера от живота – правим неща, които знаем, че не са полезни, но не ги променяме. Според Божана една от причините е, че не сме способни да постигнем всички промени наведнъж, а не е и редно. „Ако си поставиш 10 цели и започваш да ги изпълняваш една по една е много по-възможно, отколкото, ако искаш да ги постигнеш наведнъж. Мозъкът ни не обича промени. Той ни защитава само на физическо ниво и всяка промяна и новост е стрес за него. Затова трябва бавно и славно. Но има и ментално състояние, което трябва да достигнеш“, смята тя. „Дали праг на отчаяние или яд и гняв. Трябва ти тази отрицателна емоция, за да те изстреля от дъното, за да изплуваш. При мен това беше максималното разочарование от мен самата как мога да го допускам, но не по обвинителен начин. Това е много важно –
вината не работи, тя не е от инструментите, които ще ти помогнат да се освободиш от нещата, които ти пречат.
Всички сме за първи път тук и за първи път го живеем този живот, и ако се обвиняваме, че не го правим както трябва това ще ни върти в една грешна центрофуга. Достатъчно пъти ми се е случвало да бъда крайна, защото в ученическите си години имах и хранително разстройство, което продължи дълго на психическо ниво. Но вярата ме измъкна. Та сега вече не търся крайност, за да изплувам. Гледам да съм много по-съзнателна и навреме да приключвам с нещо, което знам, че не ми помага. Това е ниво, което съм достигнала, чрез удавяне няколко пъти“.
Споменавайки вярата, Божана се връща, за да ми разкаже за нея. „Вярата е нещо, което познавам още преди някой да я е облякъл в думи и да ми е казал какво всъщност е“, започва тя. Казва, че от 5-6-годишна в себе си има едно топло усещане, че има нещо много голямо, което се грижи за всички ни. По детски и искрен начин тя си представя, че когато при залез слънцето е зад облаците Бог е там. „Вярата е нещо, което ми помага в най-тъмните моменти. И се радвам, че все повече се говори за нея. Аз не бих ограничила вярата в религия“, обяснява тя. „Казах си, че с вяра ще успея. Вярвам, че щом Господ ми е дал това тяло, този талант и тази мисловна нагласа и големи мечти не мога да си позволя да ги разрушавам с едни пусти цигари“.
Къде обаче е границата между нашите усилия и свръхестествената помощ в такива моменти, питам я аз. Според Божана това е взаимен процес. Разказва ми, че за нея предизвикателни са били първите две седмици – макар при някой да е една седмица или 10 дена. Не изпитва толкова физическа нужда да пуши, колкото чува нахалния глас, който ѝ казва „Хайде бе, запали си една цигара… Нали вече не пушиш, така ще провериш“. Ясно си спомня, че чува тези думи на десетия ден по време на свой урок. Чува обаче и още един глас, който ѝ казва: „Не, недей, няма смисъл. Успяла си 10 дни, ще успееш и още 10 и още 10“. „Това беше най-трудният момент, който продължи няколко часа и честно да ти кажа, бях готова да изляза и да поискам една цигара, просто за да млъкне гласът, а не защото имам физическата нужда да пуша. Но след като мина точно този момент, на другия ден имах такъв прилив на енергия, придобих такава здравословна гордост и самочувствие, че мога да го направя.
За първи път съм отговорна пред себе си на максимум.
Това беше категоричност, която не бях усещала. Но свръхестественото го намесвах почти във всички моменти просто с молбата: „Господи, моля те, подкрепи ме в това. Ти най-ясно виждаш намерението на сърцето ми и знаеш, че го искам. Моля те, дай ми сили и воля да издържа. Искам да живея по-добре, да следвам пътя, който си ми избрал и искам да го правя по най-добрия начин“, споделя Божана.
Тя дори не изключва факта, че подобни мимолетни изкушения могат да продължат цял живот, но казва, че си струва, заради новия живот, който живее. Защо нов ли? „Дадох си сметка, че 18 години съм била пушач и това е повече от половината ми живот. Аз познавах себе си само през цигарите. А сега ще се запозная с една нова Божана. Откакто пея солово аз съм пушач и гласа си не познавах. А за него – аз си мислех, че цигарите не ми пречат… Но явно тялото просто се е адаптирало да работи въпреки тях. Сега пея с такава лекота“, казва тя.
Интересно ми става вътрешното измерение на всичко, за което говорим – гласовете и страховете. Тук Божана ми разказва и за книгата „Пътят на твореца“, която ѝ помага в процеса на осъзнаване. „Много е хубаво да се сприятелиш с гласовете в главата си“, казва тя, смеейки се, защото осъзнава, че това може да звучи леко шизофренично. Съгласяваме се обаче, че има и външни гласове, които трябва да прогониш. „Никотиновият глас със сигурност е такъв“, казва тя. „Като му дадеш място в стаята трябва да му отвориш вратата отново и да го изпратиш с благодарност. Това е много важно. Такива гласове са ми взели много, но са ми дали и тази мъдрост, която сега мога да споделя. И сега животът е прекрасен“.
„Хубаво е, че живеем във времена, в които се говори за вътрешното и за външното развитие и как едното е огледало на другото. Няма болест, която да няма връзка с душата“, казва Божана. Да не омаловажаваме и външните фактори обаче. Божана признава, че има и социален натиск, когато си в такива среди, но постепенно започва да забелязва все повече разликите между пушачите и непушачите и това я мотивира. Примерът от семейството и средата също има важно влияние. „В България се пуши много“ категорична е Божана. „Най-малкото и достъпът е по-лесен. В сравнение с Австралия например – ако цената на една кутия цигари там е 20 евро, тук е три. Това, което ме плаши е, че много млади хора пушат вейпове, което в интерес на истината е също толкова опасно, независимо дали са без или със никотин. Социалната среда влияе. Ако нашите не бяха пушачи със сигурност е щяло да има много по-малък шанс аз да започна да пуша. Но, когато те разбраха нямаше и как да ме обвинят. Осъзнаваха, че когато те са пушачи дават този пример, просто съжаляваха, че и аз съм го направила.
Но хубавото е, че когато аз ги спрях баща ми супер много се нахъса и също ги спря“.
Доказателство, за нещо, в което дълбоко вярвам – доброто е заразно. Божана разказва, че още други двама човека, вдъхновени от нейния пример, избират да спрат цигарите. Не си го е поставила за цел, но неизбежно повлиява на хората около себе си. „Не започнах споделянето в социалните мрежи с тази идея, а по-скоро като още по-категорично обещание пред себе си. Реших съзнателно да се „манипулирам“ и се получава“, казва тя. Хората реагират много положително на всичко, което Божана споделя в социалните си мрежи за този процес и усеща, че именно те я държат още по-отговорна.
Някои вярват, че хората никога не се променят. Просто не сте виждали истински променен човек, оставил стария си живот зад себе си и живеещ наново. Истинско удоволствие е да слушам и наблюдавам Божана – как с блясък в очите и такъв ентусиазъм разказва за спечелената битка. Като птица, която за първи път открива, че може да лети, защото досега е използвала само краката си. Винаги съм си мислила, че една драстична промяна в живота ти е невъзможна без свръхестествена намеса. За „стария“ си начин на живот Божана казва: „Не, категорично това приключи – край! И съм много щастлива и благодарна. И съм сигурна, че тук има и Божия намеса“. В тази връзка тя ми разказва, че сънува сън, от който аз настръхнах тогава, настръхвам и сега.
„Сънувам, че съм си вкъщи в Тутракан и съм с моя приятелка от ученическите години. Изведнъж тя отива до вратата да отвори и се бави много повече от очакваното, аз съм все още в стаята. Отивам да проверя какво се случва и в коридора виждам, че някой опитва да влезе вкъщи. Показва си главата, ръката, крака – всъщност беше много зловещо. И съзнателно в съня си чувах: „Хайде, пусни ме!“. Точно като тези зловещи реплики от филмчетата. Виждам, че приятелката ми е вцепенена и нищо не прави и явно аз трябва да взема нещата в свои ръце. Тръгвам да затискам вратата с тяло – много съзнателно го помня, и колкото повече затискам, толкова повече мъжът се опитва да влезе. Аз не мога да взема ключа, защото, ако се изместя той ще влезе, приятелката ми не може да ми го даде и просто натискам, натискам… В най-трудния момент се появи Момчил (бел. Момчил Косев - наш общ приятел) с ключ, вкара го в ключалката, заключи вратата и се събудих. И осъзнах, че това бяха цигарите – малкото демонче опитваше пак да влезе. Това го усетих като много много ясен знак от Господ, че е с мен в това, защото вижда, че искам да затворя тази врата и Момчил, като силен символ на вярата в живота ми, се появи и заключи вратата. Показа ми, че Той ми помогна“, разказва Божана.
В този ред на мисли я питам как би оприличила зависимостта, ако си представим, че е физическа личност – „токсичен чаровник“ ми отвръща тя. А за свободата от него казва: „Много е хубаво. Има нови отговорности, защото трябва да се науча да управлявам времето, с което сега разполагам и започвам да въвеждам нови навици. Много, много хубаво е – мисълта работи по различен начин, много по-бистро и спокойно е, събуждам се с чист нос, дишам свободно, цялата ми сензитивност се завърна. Наистина е нов живот…“, заявява тя.
За финал моля Божана да синтезира няколко практични съвета към всеки, който ще прочете това и ще иска да направи същата промяна в живота си. Това не е рецепта, а неща, които са помогнали лично на нея.
1. Не е нужно да се справяш сам с това! Започни да разпитваш непушачите и хора, които са спрели цигарите как се чувстват, научи историите им, влез в YouTube и се мотивирай от такива примери.
2. Води си дневник - записвай си трудните моменти и победите!
3. Вложи правилните действия, а не стой просто с намеренията.
4. „Един стар навик се измества с нов“, казва Божана и препоръчва да си намериш нови занимания. Не е нужно да променяш цялото си ежедневие, започни с едно ново действие сутрин.
„Струва си човек да влага в здравето и развитието ти, обучения, книги, срещи с нови хора, обмен. Животът е за това“, казва накрая Божана.
„Всъщност най-якото е да си трезвен. В пълния смисъл на думата – от телефона включително.
Защото тепърва ще виждаме последствията от този технологичен прогрес и колкото по-рано успеем да балансираме, толкова по-добре. Бих завършила със следното нещо, което наскоро много ме вдъхнови“, казва Божана. „Че височината на дървото е еднаква с дълбочината на корените (бел. метафора). Много често порастват първо корените отдолу и след това дървото. За да се задържи дървото, първо трябва да посееш корените. Това, че даден прогрес не се вижда веднага, не означава, че той няма да се появи. Така че дългосрочните неща са много по-сладки!“
