Да преживееш „Параклис“ с „Молец“

Дъжд, стъпки, врата, кибрит, въздишка, миризма на тамян. В параклис сме. Или иначе казано – „Молец“ пуснаха втория си албум – „Параклис“. Това беше дългоочакван момент за феновете и сега ще разберем дали чакането си е струвало…

„Параклис“ има цели 16 парчета, което е добра новина за всички почитатели на дългите форми.

„Молец“ отново плуват срещу течението –

в свят, в който все по-популярни стават „EP-тата“ и албумите масово са с поне двойно по-малко песни, да създадеш подобен албум е заявка.

През целия албум сякаш преминават стихии и природни явления – чуруликане на птици, вятър, дъжд, море, облаци, бури… А песните са едновременно различни и носещи палитра от емоции, но и придържащи се към стилистиката на групата. Има парчета, които са уникална комбинация от запомнящ се ритъм, послание и кечи фрази, които се запечатват в съзнанието ти още от първото слушане.

Харесва ми как момчетата започват все повече да изпипват текстовете си – нещо, на което обръщат внимание още от началото на пътя си. Така че определено препоръчвам да прочетете текстовете и като поеми – преживяването е особено и е интересно различно.

Пуснете си албума и заповядайте заедно да се потопим в магията на всяка песен.

„Тамяна“

„Изпиши отгоре твоите куплети Риторика срещу която няма аргументи“

Песента е пълна с толкова препратки, красиво и почти незабележимо вплетени в текста. Венец от тръни, вечеря, криле… А чухте ли почукването по вратата?

Трябва да отбележим и плавния преход, с който започва песента – нещо, което винаги придава допълнителна стойност, когато слушаш последователно целия албум. Макар философията на групата да е „който има уши да слуша“, се радвам, че в този албум има песни, за които отговорът на въпроса: „Какво е искал да каже авторът?“ е ясен.

„Там където“

„Ти ми даде всичко, За което съм мечтал. Отново има смисъл Пътят, който извървях“

Още с началото си песента носи чувството на нещо познато и уютно, към което искаш да се върнеш… „Там, където се прибираш“. Вокалите, преплитането на гласовете и песните на птиците – страхотно удоволствие за слушане! Тук е мястото да спомена, за всички вас, които слушате музика единствено в Spotify –

пуснете си клиповете на песните в YouTube.

Визуализациите не просто интерпретират музиката, но я допълват – визуални шедьоври, дело на режисьора Крис Захариев и екипа му. В този случай – клипът на „Там, където“ е толкова философски и е със специалното участие на изключително въздействащия Владо Пенев.

В текста няколко пъти се появява сърцето – то е от глина и е болно, но е с копнеж. „Издялай по него и твоето име“ ми напомни на „Напиши по мене най-красивата си поезия“ от „Бял лист“ – като лайтмотив в немалка част от творчеството им.

„Недей ме пита“

„ …само един въпрос: „Мога ли да гледам как побеляват косите ти?“

Не съм сигурна за причината, но тази песен стана сред любимите ми. Клипът ме плени още с първото гледане и доколкото съм запозната, това е единственият клип, чийто режисьор всъщност не е Крис Захариев. Филип Кръстев обаче се справя чудесно. Стилистиката ми напомня на някой артхаус филм. Плюс това, допълнителна роля за автентичността играе фактът, че Крис и Юли си партнират със съпругите си за пореден път – така е още по-истинско.

„Как“

„Няма никъде да ида, щото тебе съм избрал“

Още един от личните ми фаворити – в музикално и във визуално отношение! Песента е дует с Роби.

Послание, изпълнено с много носталгия и въпроса „Как да се върна?“ Присъства пътят, който е неизбежно да поемеш, скалите, които трябва да изкатериш, но с въпроса „Ти ще бъдеш ли до мен?“ Сякаш, след дълго бягане, блудният син се завръща, там където „ти не ме забрави“. Близо или далеч, обещанието е едно: „Ден и нощ, да, нощ и ден, аз търся твоето лице“.

В докосващо разказаната история в клипа участват немалко познати лица, а специалното участие този път е на Снежина Петрова.

„Кичура“

„ …нашите ръце ще бъдат вечно вплетени Преплетени пред Вечния“

Парчето започва урадно и има доста електронен бийт, какъвто сме свикнали да чуваме и в други песни на „Молец“.

Задължително трябва да споменем, че цялото звучене на албума е плод на много работа, на много повече хора от просто Крис и Юли. Под всяка песен ще намерите списъка с всички замесени в нея, но вдъхновяващото е, че момчетата работят не само с приятелите си, но и с някои от най-добрите в бранша – Денис Попстоев (музикален продуцент), Юлиан Янев (мастеринг).

„Сватба“

„Пожар във гърдите, а в погледа – вяра Дори да се срути небето – оставам“

Макар Крис и Юли да са съавтори във всички песни от албума, има няколко, които пишат поотделно. Юли е автор на текста и изпълнител на „Сватба“. Песента е като лирично отклонение – китара, глас – истинска нежност в танц отдуми, емоции и звук. Издържано в стила на Юли, който познаваме от песни като „Чая“, той запазва и тук простотата и акустичното звучене.

Текстът рисува почти апокалиптична картина – гръм, огън, сълзи, трусове, дим, които можем да си представим буквално или да приемем като една голяма метафора. Но насред всичко е една любов, чийто край не се вижда…

(И не мога да не вмъкна, че чувайки „Щом в огън двама ги стопи/Те вечно стават като един“ неизбежно се сещам за „Вървят ли двама на дълъг път…“)

„Слез на земята“

„Вали метеоритен дъжд Ние сме без качулки“

За мен тази и следващата песен сякаш са гвоздеят на албума. Толкова приятно се изненадах да чуя боса нова китарата, с която започва парчето. Влечението на Крис, който пише и изпълнява песента, към латино стилистиката не е случайно, все пак това е един от любимите стилове в семейството му. Тръгвайки от тази основа, с „леко“ начало, песента се развива толкова красиво и пълнокръвно, за да „избухне“ на припева. А текстът ни пренася в пространство между Космоса и Земята, където отново се разказва за една любов, рай и небе, които нямат край.

„Непостоянен“

„Тържествено Обещавам да съм сериозен“

Признавам – разликата между „Непостоянен“ и предишните песни е толкова голяма, че първият път, когато я чух не бях сигурна на какво точно стават свидетели ушите ми. Парчето определено се откроява и това страшно много ми допада. Освен това – напълно се припознавам в посланието на текста и се откривам в думите на лирическия герой. Намирам за положителен и факта, че песента е с необичайна тематика – мисля, че имаме нужда от по-голямо разнообразие в нещата, на които посвещаваме песни.

„Ти каза“

„Не си виновна, че носиш болка Как мога да помогна?“

„Ти каза“ е песен, в която за първи път в колаборация с „Молец“ от задкулисието на продуцирането излиза Камен Колев, познат още като Benjie. Текстът разглежда от различен ъгъл взаимоотношенията и говори за сезона на „зима“, но отново с надежда, че „и това ще мине“ (или, ако трябва да цитирам дословно „'ма и т'ва ше мине“).

Което ми напомня да спомена интересна тенденция, която се забелязва – обръщали ли сте внимание по какъв начин „Молец“ говорят за любовта? Тя не е консуматорска, не става въпрос какво аз мога да взема от нея и как ме кара аз да се чувствам… фокусът е върху другия човек. Смятам това за истински красиво.

„Нафталин“

„направи ме нещо повече отколкото съм днес“

Спомням си, че след концерта, на който групата представиха албума акустично в НДК, това беше една от песните, която предизвика интерес и разисквания. Може би защото самото заглавие е иронично намигване към името „Молец“ и отразява, както чувството за хумор на Крис и Юли, така и факта, че не се взимат особено на сериозно – в най-добрия смисъл на този израз.

А иначе „Нафталин“ е метафора за всички онези неща, които отравят света и съществуването ни. Песен за търсенето на смисъл и свобода. А чисто музикантски ми допада колко различен е бриджът и, че очакваш след него да последва отново припевът, но… това не се случва.

А за тези, които се чудят защо душата ще тежи точно 20 грама – „Молец“ не са си го измислили. Това е теория на д-р Дънкан Макдугъл, който провежда интересен експеримент в началото на XX век (нямам време да го опиша тук), която обаче не е научно доказана.

„И т’ва ще мине“

„Всичко правя, за да можеш тихо да заспиваш. Има време – все някога вярвам, че ще стигнем“

„И т’ва ще мине“ е първият самостоятелен сингъл на Юли, както признава самият той. Песента излезе още през юни 2025 г. и е придружена със симпатичен полудокументален клип в ретро стилистика. Бийтът, който използват за основа на песента определено е добър избор, който се запечатва в съзнанието на слушателите. Освен това текстът е добро напомняне, че „Щом сме стигнали дотук, и т'ва ще мине“.

„USK“

„Писна ми от ръба Чакам само дъжда“

Това е единствената песен в албума, която е в колаборация с дама – Дара. Парчето забързва темпото на албума, има доста електронно звучене – включително в гласа на Дара. Като цяло не е точно моето, но това няма никакво значение, защото както обичаме да казваме: „За всеки влак си има пътници“. Хареса ми обаче идеята, че с дъжда можеш да измиеш/пречистиш очите си – и то до дъно.

„Да гори“

„Дай ми да изпитам тая първата искра“

Много обичам песни, в които се пее за огъня, който гори в нас. Огън, който те прави жив и забележиш ли, че гасне, се обръщаш с отчаяна молба да загори силно отново и огън, който едновременно с това те разтапя. Основният вокал е изпълнен от Крис, а Юли се включва в беквокалите – които водят своеобразен диалог във втория куплет. Начинът, по който беквокалите допълват основния, ми напомни древногръцките театри, където хо́рът и актьорите си подават и повтарят реплики.

„Вече знам“

„Надали, надали, ако съм с Теб ще се объркам“

Още една доста любима песен на почитателите на групата. Може би защото се вписва в актуалните музикални тенденции у нас, а именно – преплита народни мотиви + идва с пореден страхотен клип, режисиран от Крис Захариев + това, че е с участието на магнетичните Теодосий Спасов и Стунджи. Част от кадрите в клипа са заснети в НДК, но мястото е магично преобразено, а безкрайно талантливите танцьори придават още едно измерение към цялата продукция.

„LAZARUS“

„Ще се окаже, че никога не е било гроб, а врата“

Да напишеш песен от името на Лазар – приятел на Христос, когото той възкресява… Гениално! Текстът е просто истински, болезнено искрен, лишен от всякакъв патос и възвишеност, с които понякога сме свикнали да възприемаме историите от Свещените писания, вместо това е близо до реалния живот, в който хората имат съмнения, страхове и въпроси.

А монологът накрая е опустошителен!

„Той дойде! Дойде и ме вика… по име“... Уау!

Албумът спокойно можеше да свърши точно тук, но „Молец“ взимат интересно решение – само притежателите на физическо копие могат да се насладят на последната песен. Заглавието ѝ е „Ако падна“ и със сигурност ви препоръчвам да се сдобиете с диск, а още по-добре с плоча, не само защото ще можете да я чуете, но защото „Параклис“ е нещо, което се преживява цялостно и, към което имаш нужда да се връщаш.