Минало, настояще и бъдеще във „Футурофония“ на Любо Киров
- May 21
- 6 min read
Updated: May 22
Написана в текстов документ, думата „футурофония“ се подчертава в червено. Но не защото е изписана с правописна грешка, просто такава дума не съществува – или поне не и досега. Патентът принадлежи на Любо Киров, който измисля думата, съчетавайки „футуро“, което значи бъдеще и „фония“ – звук, глас. „Футурофония“ е новият албум на Любо, който излезе в средата на май и който имах честта предпремиерно да чуя на специално събитие (т.н. listening party), което събра приятели и съмишленици на изпълнителя и големи имена от бранша.
Албумът има 10 песни, две от които са кавъри. Включва и два дуета. С новата музика Любо излиза извън собствените си рамки –
евновременно се предизвиква, но и остава верен на себе си.
Определено е постигнал някак космически звук, в който има бъдеще, има и минало, но всъщност е тук и сега.
В този творчески процес, разбира се, той не е сам – в албума има големи автори и композитори, които ще споменем своевременно, но още отсега трябва да отдадем заслуженото на дясната ръка на Любо Киров – китаристът, автор и аранжор – Ангел Дюлгеров. Тандемът им от години създава явления в българската музика и този нов албум е още едно доказателство за това. Ангел има и страхотно собствено творчество, което определено ви насърчавам да чуете.
Освен всичко Любо Киров сам създава дизайна на албума. Неоновите елементи са много присъщи за 80-те – препратка, която той умишлено прави. Подобен неонов триъгълник присъства, както в емблематичния албум на Pink Floyd „The Dark Side of the Moon“, така и в обложката на „Обичам те дотук“ на ФСБ от 1987 г. Тези музикални натрупвания естествено се проявяват и в музиката и във визията.
За „Футурофония“ Любо каза, че
новите парчета звучат като „Любо на n-та степен“.
Съвсем ясно си спомням как ми каза същото и за предишния си албум. Това обаче е целта на всяко изкуство – да отразява създателя му и да е тук и сега – актуално и вярно на времето и себе си. Така че без повече отлагане се впускаме в звука на „Футурофония“.
Футурофония
„Звук от една нова мечта“
Любо има специалното умение да създава музика, която се запомня. Така стана и със заглавната песен от този албум – бяха ми нужни само две слушания и още на събитието си я припявах. Интересното в нея е градацията – започва като балада, но „избухва“ на припева. Песента има и специална радио версия, която, както каза Любо, „по Божия промисъл“, е мастерирана в легендарното Abbey Road Studios в Лондон. То е свързано с The Beatles и куп други световни изпълнители.
„Футурофония“ дебютира и с клип, който неизбежно напомня „1984“ на Оруел, а финалния кадър е намигване към The Beatles.
В света, създаден от Любо и екипа му има министерство на предвидимостта, което ограничава „всяка спонтанна мисъл, звук, мечта“ и ги определя като деструктивни и против „святата липса на избор“.
„Футурофония“ обаче е бунт, свобода и звук, който не може да бъде ограничен.
„Аплодисменти за свободната музика“, беше нещото, за което призова Любо на предпремиерата.
За красивите неща
„За красивите неща думите не стигат“
Обожавам тази песен! Тя излезе точно преди година и оттогава посланието ѝ ме спира и замисля всеки път. Защото имаме нужда от повече смисъл и споделеност, от това да се фокусираме и да говорим „за красивите неща“, да си напомняме, че можем да продължим да се борим – заедно. Музика е на Боян Христов. А клипът разказва и визуално една история, която те усмихва – режисиран е от Васил Стефанов и Стефка Николова и е със специалното участие на Боян Арсов.
Някой те обича
„Ако усещаш радост сякаш си дете, някой те обича“
Още едно доказателство колко надежда носи музиката на Любо Киров. Ежедневно имаме нужда да си напомняме, че сме обичани и с тази фънк песен той идва, за да направи точно това. Песента, както и албумът като цяло, съчетават синтетичен звук, впечатляващи китарни сола и емблематичните фалцети на Любо с полъх от миналото – топъл дъжд, щурчета и 80-тарско звучене.
За моментите, когато „избираме времето за мъничко да спре“.
Луна
„Ако си вечност, повтори ме“
„Луна“ определено е изненадата в албума. Песента е дует с Мона. Самата тя пише и текста и музиката, а аранжиментът е на Денис Попстоев. Песента предполага да я увеличите на макс и да я слушате със затворени очи, за да чуете и потънете в дълбините ѝ. Макар на големия си концерт в Арената Любо да беше включил впечатляващ фолклорен елемент в песента „Целуни ме“, изпълнен от Нина Николина и „Магическите гласове“, не съм предполагала, че това би била посока, в която той ще отиде. Експериментът определено е успешен.
И нека ви издам една тайна – съвсем скоро излиза видео към песента.
Там
„Кристално чисти. Сега сме храм. А всичко друго останало е там“
„Там“ е от тези песни, които усещаш, че искат да ти кажат много повече отколкото думите са способни. В интервю Любо признава, че това е едно от любимите му парчета и е, както я определя, типична радио песен. Тук си личи и аналоговият звук, към който певецът и екипът му са се стремели.
Любовта
„Да напомня силата си във нас – нова и вечна“
За тази песен на представянето на „Футурофония“ Любо сподели, че Ангел Дюлгеров е вложил цялата си рокендрол душа. А текстът веднага ми напомни на песните със социални послания на Майкъл Джексън например. В творчеството си Любо не се страхува да говори за истината и такива откровени песни си проправят
директен път към сърцата на слушателите.
Спомням си, че в един от първите ни разговори Любо заговори за това как в света няма особена „еволюция“ в човека – битките, желанията, страстите ни са същите като на хората стотици години преди нас. Та в този ред на мисли, за съжаление живеем в свят, в който се налага да задаваме дори и днес въпроса: „Още ли говорим за войни?“, и в който често „забравяме, че имаме души“. Свят, в който някой тихо разменя доброто и злото. Надежда обаче има, защото отговорът е – Любовта.
Пътят към храма
„Има ли някой стигнал до храма, или и той е наивен мой сън“
След като си си задал въпросите от предишната песен е най-логичното нещо да потърсиш „Пътя към храма“. Това е второто дуетно парче в албума, което е и кавър на едноименната песен на Стенли. Този доста по-рок аранжимент от акустичния оригинал е дело отново на Ангел, а текстът е на Наталия Симеонова. Това е поредна колаборация между Любо и Стенли, чиито гласове си пасват по особен начин. А посланието е отново за онези важни неща, които не се виждат.
Както те обичам
„Но смъртта е също форма на живот“
По думите на Любо, точно тази фраза отеква в него през последните 40 години и като малък той е плакал точно на тази песен на Братя Аргирови. Сега тя звучи едновременно нова и позната в собствения му албум. Не че съм пристрастна, даже съм фен на българската естрада, но само на мен ли новата версия на песента ми харесва малко повече дори от оригинала? А за него трябва да кажем – текстът е на поета Петър Анастасов, а музика на Мария Ганева.
„Звучи много като Любо Киров, благодарение на аранжимента на Ангел – като от 80-те е, все едно Иван Лечев го е писал едно време“, каза Любо.
Леко объркване може да предизвика фактът, че в албума има две песни с доста идентични имена – „Някой те обича“ и „Както те обичам“, но нека просто да кажем, че Любо е вложил много обич в цялата продукция и това го доказва.
За теб
„Човекът върви в този живот и търси любов“
Не е обичайна практика „събитието на албума“, както го определи Любо, да стои в края му, но тази песен е на девето място неслучайно – все пак в нея се пее за „девет далеееечни студени земи“. Виновниците за нея са няколко – Игор Марковски събира Момчил Колев (или иначе казано Момчил от Дони и Момчил ;), който пише музиката и Александър Петров, който е автор на текста. Това е една от по-кратките като времетраене песни, но с послание, което отеква отвъд.
Ти си тук
„Хиляди екрани в мислите ми само теб излъчват“
При целия рок, който съдържа „Футурофония“, албумът изненадващо свършва с баладата „Ти си тук“. Текстът изцяло е на Любо Киров, а за музиката са отговорни двамата с Ангел Дюлгеров. Песента започва с някак екзотичен звук и внася добър баланс в ритъма на целия албум. В бриджа чуваме типичните за певеца фалцети, а беквокалите звучат наистина космическо.