„Майкъл“ – противоречив разказ за една музикална легенда
- May 1
- 3 min read
Updated: May 1
Винаги е предизвикателство да се опиташ да въплътиш една легенда каквато е Майкъл Джексън. Хората имат конкретни представи и очаквания и стават много чувствителни, ако те не бъдат посрещнати. Това е риск, с който или печелиш, или губиш.
Биографичният филм „Майкъл“ е в кината само от дни, но вече получава безброй смесени реакции. Обичана от феновете и заклеймявана от критиците, лентата е създадена от продуцентите на „Бохемска рапсодия“ – филмът, посветен на Фреди Меркюри и Queen, но само времето ще покаже дали ще достигне неговия успех.
Още в началото трябва да призная, че не съм от най-заклетите фенове на „Кралят на попа“, но определено съм почитател на музиката му. Освен това неговата личност беше един от предметите на изследването в дипломната ми работа, така че определено бях заинтригувана от филма.
Първият интересен факт, който трябва да отбележим е, че
в главната роля е Джафар Джаксън – племенник на Майкъл,
за когото това е дебют в киното. Той се подготвя над две години за образа, като изучава отблизо живота на чичо си през лични документи и взима уроци от учители по актьорско майсторство, както и хореографи, работили лично със музикалната звезда.
Филмът притежава всички клишета, които могат да се очакват от един биографичен музикален филм. Историята започва със създаването на Jackson 5, показва успеха и цената зад него, както и самостоятелната кариера на Майкъл. Оказва се, че финалният сценарий е далеч от първоначалната идея и лентата приключва до 1988 г., загатвайки продължение.
Четейки повече и повече за музикалната легенда аз винаги съм смятала живота му за една тъжна история… Или поне така искат да си мислим.
Истината е, че филмът определено създава силни внушения.
Това не е изненада, имайки предвид колко пряко замесени в създаването му са наследниците и семейството на Майкъл.
Лентата го представя като устремен към върха и знаещ какво иска. Човек, който не се задоволява с несъвършенството – „Трябва да бъда перфектен“, казва той, който е специален и различен още от рождението си и, който „won't stop ‘till he gets enough“. В същото време изглежда по-скоро като светец с измъчена съдба, а не като истински противоречив човек, като непораснало дете, което нарича животните си не „домашни любимци“, а „приятели“ и което чете отново и отново приказката за Питър Пан и вълшебната земя „Невърленд“. Това е препратка към едноименното място с увеселителен парк и собствен зоопарк, където между 1988 и 2005 г. Майкъл Джексън живее.
Разочарована бях от факта, че филмът не показва нищо, което феновете вече не знаят. Сценарият акцентира върху взаимоотношенията на певеца с баща му насилник, което безспорно показва истината, но и засилва внушенията, за които вече стана въпрос.
Много от критиките по адрес на филма са и по повод това, че, както отбелязват от The Guardian, лентата показва шимпанзето, жирафа, ламата, но не и слона в стаята. А именно – обвиненията срещу Майкъл за сексуално насилие над деца и делата, които се водят срещу него, по които той в крайна сметка е обявен за невинен. Това е дълга, заплетена, чувствителна и, по мое мнение, тема, за която истината никога няма да излезе наяве, така че няма да влизаме там…
Вече споменах колко сериозна подготовка е преминал Джафар Джаксън, за да се превъплъти в образа и макар не навсякъде да прилича по лице на чичо си, то приликата в гласа е поразителна. Признавам, че се е справил доста добре и с движенията – не е никак лесно да пресъздадеш най-иконичните движения в света, където всеки детайл има значение. Трябва да отбележим и колко добре се представя Джулиано Валди като 10-годишния Майкъл.
„А във филма има ли песни?“, ми задават въпрос. Няма как да направиш такъв филм без да включиш емблематичната музика на Майкъл Джексън – от I Want You Back, през Bad и Thriller.
Независимо какво мислят критиците, филмът вече пише история –
той спечели 217 милиона долара в световен мащаб в премиерния си уикенд, което е рекорд за биографична лента. Ако харесвате музика на Майкъл Джексън определено бих препоръчала да гледате филма, като имате едно наум и не приемате всичко, което ще видите като абсолютна истина.
Силно обичан и шумно мразен – какъвто е Майкъл Джексън приживе, такъв е и филмът за живота му – противоречив, но все пак показващ музикален гений, от онези които се раждат изключително рядко.
