„Ефектът“ на добрия театър
Updated: Jan 21
Определено съм под влиянието на „Ефектът“, затова (за целите на експеримента) искам да го запечатам в думи.
Тръгвам си от премиерата на най-новото представление под режисурата на Яна Титова и в главата ми, както в главите на героите, е каша. Краят на подобен тип представления винаги ме оставя безмълвна. „Ефектът“ е от тези спектакли, след които нито публиката, нито актьорите се отърсват лесно. Съзнанието ти не може да се абстрахира от силата на видяното, от тежестта на историята (но не по неприятен начин), от посланията и професионализма, с които те са поднесени.
Почти всеки път, в който съм на театър си водя записки – реплики, които искам да запомня и цитирам дословно, идеи и вплетени послания. Този път обаче не го направих. Потопих се изцяло в историята. Не ми трябват записки, за да препоръчам представлението и да го наредя сред изключителните театрални събития последните месеци.
„Ефектът“ определено постига желания ефект (простете за умишлената тавтология) – въздейства изключително. И то ефектът на Валентина Каролева, Ирмена Чичикова, Иван Бърнев и Стефан Додуров.
Това е вторият опит в театъра на Яна Титова като режисьор – след „Лисабон“ в Младежкия театър по драматургия на Захари Карабашлиев, където отново участва Стефан Додуров. Това е и премиера на българска сцена за актрисата Валентина Каролева. Творческата симбиоза между нея и Яна започва с филма „Доза щастие“, а съвсем скоро ще видим и най-новият им общ проект – комедията „Брънч за начинаещи“. Но да се върнем към театралната зала.
Сюжетът разказва за двама доброволци в клинично проучване на нов антидепресант. Нищо обаче не се оказва такова каквото изглежда, а случващото се помежду им ги кара да се съмняват дали са под влиянието на ефекта от експеримента или имат контрол върху чувствата си. На втори план се развива и историята на двамата лекари, ръководещи проучването.
Английската сентенция „Less is more“ сякаш перфектно описва „Ефектът“.
Декорът и костюмите са минималистични, изчистени и идейни. Играта на актьорите и емоционалният заряд са достатъчно въздействащи – монологът на Иван Бърнев, напомнящ за „Хамлет“, химията между Валентина Каролева и Стефан Додуров и начинът, по който Ирмена Чичикова играе и без думи. Когато в един проект е вложено сърце, си личи.
Няма и как иначе, защото пътят на представлението до българската сцена е любопитен. Всичко започва, когато Ирмена и Валентина гледат спектакъла на английска сцена. Автор на оригиналното представление е Люси Пребъл, а то е отличено като най-добра британска пиеса за 2012 г. от Critics' Circle Theatre Awards. Веднага след края му и двете са твърдо решени, че искат да го играят. Така те откупуват правата, стават продуценти, минават по сложния път на кандидатстването за държавна субсидия, канят Яна да го режисира и постепенно всичко си идва на мястото. Българският превод е дело на Любов Костова, а Artvent са копродуценти и разпространители. Художник на спектакъла е Огняна Серафимова, а композитор е Калин Николов.
Интересното е, че екипът, начело с режисьора Яна Титова, не прави просто copy-paste версия на представлението. Яна е успяла да направи пиесата различна и лична, използвайки най-доброто от актьорите. Така например балетните умения на Валентина се превръщат в красив детайл от сюжетната линия на героинята ѝ.
Освен това историята поставя истински важни въпроси –
какво представлява любовта, какви жертви изисква и готови ли сме да ги направим, можем ли да обясним всичко рационално, можем ли да забравим миналото, а ако стане така, че го забравим – чувствата достатъчно силни ли са, за да върнат разума?
Наскоро ми се случи да ме помолят да препоръчам театрална постановка, но на въпроса ми: „В какъв жанр?“, ми отговориха: „Нещо по-леко, да не е драма“ и това драстично затрудни избора ми. Не разбирам защо това да дам два часа от живота си на тъпи, изтъркани и често вулгарни смешки е по-предпочитано от това една история истински да ме впечатли, докосне, разтърси и да остане в съзнанието ми задълго.
„Ефектът“ постига точно това и може би е от постановките, които си струва да се гледат повече от веднъж.
