top of page
Добре дошли в моя
дом от думи
Зад всяка врата ще откриете нещо, което е неизменна част от моя свят
Раз(ни)мисли
Какво ни казва всъщност „Върви, народе възродени“
„Върви, народе възродени“ се чува отвсякъде днес. За първи път се зачитам в целия текст.
5 days ago
Свобода или смърт в 21 век
Винаги съм харесвала песента „Кой уши байряка?“ (особено след като Миро със SoulBmoll започна да я изпълнява по концертите си). Според песента, в кулминационния момент Райна Попгеоргиева смело заявява на турския паша „Смърт или свобода“ – заветният лозунг, който изписва и на въстаническото знаме. Замислих се как би звучал този израз в съвремието ни? Да заявиш, че не приемаш нищо друго за опция освен смъртта или свободата е страшно категорично решение, което днес... Слава Бо
Mar 3
Обич е, когато...
„Какво си, любов, ах, какво си, кажи!“, пита Валери Петров . Човечеството пише, композира, рисува, преживява – всичко в опит да я разбере, култивира, опитоми, осъзнае. Свобода, любов, семейство, права, независимост, спасение – в света ни съществуват толкова неизмерими и абстрактни неща, че ние, хората, имаме нужда да си ги обясним, да ги вкараме в нашите пространствено-времеви рамки. Затова им посвещаваме например един ден в годината, въпреки че без тях всеки ден би бил невъ
Feb 14
Из битието
Двете гледни точки: Какво се случи снощи?
Тя: „Изобщо не трябваше да идваме“ – беше първата ѝ мисъл, когато се събуди. Неудобното легло в хижата, хъркането на някой в съседната стая, скърцането на дъските и болките, които още снощи бяха започнали да се появяват в тялото ѝ от целодневния преход, почти не ѝ позволиха да спи. Така че сега, още по-кисела от вчера, непила сутрешното си кафе, не дочака съпруга си дори да стане от леглото и започна: – Не мога да повярвам, че се съгласих на глупавата ви идея. Много добре зна
Mar 14
Добре че и часът не е в евро…
Рано сутрин е. От онези моменти, в които си между двата свята – не между живота и смъртта, а между реалността и сънищата. Алармата ми звънва. След две минути отново и отново и отново... Изключвам ги всичките. Сънувала съм нещо – не помня какво. Знам само, че ми е толкова трудно да стана. В просъница отново поглеждам началния екран на телефона си и обърканото ми съзнание се стряска. Умът ми започва да прави това, което прави напоследък от 1 януари 2026 насам, когато види цифри
Feb 3
Хубавото, меко одеало на планината
Поглеждам през прозореца. Някой е завил планината с хубаво, меко одеало. А колко е зелено... Или планината е заспала или някакво голямо тайнствено същество се е скрило под одеялото ѝ. Пред него се белеят сгради и бързат фарове. Зад пухкавата завивка е спокойствието на безкрайното небе. А колко е синьо... Белите облаци пък все едно си играят със слънцето и го пропускат от време на време. Когато се покаже, зеленото одеало на планината става по-зелено и някак заблестява. Сега сл
Jan 2
Разговори без време
За пътя на вярата – Великден с Гергана Змийчарова
Фотограф: Кристина Ликова Спомням си как вървях по Via Dolorosa в старата част на Йерусалим. Не беше свещено място на притихване, каквото би си представил човек. Беше шумно, пълно с тълпи от туристи и продавачи, изскачащи от сергиите на всяка крачка. Преди 2 000 години не е било особено различно. Представях си как камъните наоколо са били свидетели на случващото се тогава, на най-великия акт на любов, който светът познава. Продължаваме да наричаме днешния празник ВеликДен, м
Apr 12
Момчил Косев – да живееш мечтите си
Когато бях в седми клас с една моя съученичка толкова харесвахме местната група, в която той участваше, че изглеждахме като истински фенки на някоя световна звезда. Ако трябва да посоча една личност, която е оказала безспорно влияние върху част от живота ми и то съвсем несъзнателно, отдалеч, личност, към която откакто се помня до днес гледам с възхищение – това е Момчил Косев. За моя най-голяма радост съм благословена да го познавам – споделяме един роден град и обща среда,
Jan 11
Дарин Ангелов и стремежът към изкуство, което вълнува всички
Фотограф: Беатрис Бочева Признавам, че досега не се бях задълбочавала нито в житейската, нито в творческата биография на Дарин Ангелов . Станах обаче някак неволен свидетел на много важен момент от пътя му – премиерата на моноспектакъла му „Аз, която те обича“. Бях много впечатлена и от него и от работата на целия екип. Благодарение на драматурга и автор – Яна Борисова , на чието творчество съм почитател – се запознах с Дарин точно след премиерата, когато той буквално не стъ
Jan 5
Мисъл, Чувство, Изкуство
Минало, настояще и бъдеще във „Футурофония“ на Любо Киров
Написана в текстов документ, думата „футурофония“ се подчертава в червено. Но не защото е изписана с правописна грешка, просто такава дума не съществува – или поне не и досега. Патентът принадлежи на Любо Киров, който измисля думата, съчетавайки „футуро“, което значи бъдеще и „фония“ – звук, глас. „Футурофония“ е новият албум на Любо, който излезе в средата на май и който имах честта предпремиерно да чуя на специално събитие (т.н. listening party), което събра приятели и съми
May 21
„Майкъл“ – противоречив разказ за една музикална легенда
Винаги е предизвикателство да се опиташ да въплътиш една легенда каквато е Майкъл Джексън. Хората имат конкретни представи и очаквания и стават много чувствителни, ако те не бъдат посрещнати. Това е риск, с който или печелиш, или губиш. Биографичният филм „Майкъл“ е в кината само от дни, но вече получава безброй смесени реакции. Обичана от феновете и заклеймявана от критиците, лентата е създадена от продуцентите на „Бохемска рапсодия“ – филмът, посветен на Фреди Меркюри и Que
May 1
Да преживееш „Параклис“ с „Молец“
Дъжд, стъпки, врата, кибрит, въздишка, миризма на тамян. В параклис сме. Или иначе казано – „ Молец “ пуснаха втория си албум – „ Параклис “. Това беше дългоочакван момент за феновете и сега ще разберем дали чакането си е струвало… „Параклис“ има цели 16 парчета, което е добра новина за всички почитатели на дългите форми. „Молец“ отново плуват срещу течението – в свят, в който все по-популярни стават „EP-тата“ и албумите масово са с поне двойно по-малко песни, да създадеш под
Feb 25
Дочуто
Костюмиран мъж говори по телефона в метрото
Две жени хвърлят боклук в контейнерите пред блока
Мъж говори по телефона (очевидно с друг мъж)
За мен
Здравей! Много ти благодаря, че си тук! За мен е изключително важно! Казвам се Мария Матева, занимавам се с културна журналистика и това е моето местенце, моят дом от и в думи – една сбъдната мечта. Заповядай... Огледай се – доста цветно и слънчево е. Понякога може би малко разхвърляно, признавам, но нека го наречем творчески безпорядък. Пълно е с любимите ми неща – много изкуство, смислени разговори, размишления и вдъхновение. Ако поостанеш ще имаш възможност да се разходиш из стаи в съзнанието, въображението и сърцето ми. Надявам се да откриеш и нещо, което да вземеш със себе си на тръгване. И нещо, което да те кара да се връщаш, когато имаш нужда.
.jpg)
bottom of page